Разделното сметосъбиране е чудна идея, която обаче не можем да си позволим. Както много други неща в нашето битие. Искаме да сме европейци, ама все нещо не ни достига.
Изградената от Екопак система за разделно събиране на отпадъци от опаковки се състои от три цвята контейнери: син – за хартия и картон, жълт – за метал и пластмаса, зелен – за стъкло.
Това е най-широко разпространения и доказал своята ефективност модел в Европа, който обаче, ние, българите, не признаваме и отказваме да легализираме.
Щото просто за нас правилата не важат. Правим го, както си искаме и ни е кеф. Затова и буксуваме на едно място, докато другите народи вървят напред в своето развитие.
Откакто подобни контейнери са поставени из различни части на града, в тях се бута все що е непотребно – там, където се свари. Без значение от цвета на контейнера и състава на отпадъка.
Наложително е да се научим да разделяме отпадъците и да изхвърляме всичко в съответно предназначените контейнери.
И изобщо да се научим да хвърляме отпадъците само в определените съдове. А не, където ни падне – през стъклото на колата, от терасата, прозореца и т.н. Това обаче е друга тема.
Необходимо е да изградим тези навици у нас, за да оцелеем. Иначе Вселената ще ни отхвърли като гноясал апендикс, който е ненужен.
За съжаление повечето ги мързи да отидат до кофата за боклук. И замърсяват онова, което е най-близко до тях. Ама не само до тях, а и до другите – обществото.
Нужно е да променим манталитета си. Стига вече.
Ако искаме да живеем европейски, трябва да работим в тая насока. Да учим децата си от малки на елементарни привички и да играем по правилата.
Или седим, гледаме и злобеем, че другите живеят като „бели хора“, пък ние се мъчим като грешни дяволи.
Въпрос на избор…
Методи ТОДОРОВ