В епохата на социализма 1 май не е просто почивен ден, а празник на труда и на героите, които го олицетворяват. Наричат ги ударници – строители, тъкачки, овчари, спортисти. Всички те крачат с гордо вдигнати чела под звуците на оркестри и носят ордени, значки и признание.
Сред онези герои е и Цветан Сергиев – човек, отдал целия си живот на овчарството.
През 1979 г. годечанинът получава Златен орден на Националния събор на плодородието във Варна – събитие, на което присъства лично Тодор Живков и на което се събират 4000 души от цяла България. През 1983 г., едва на 30 години, Цветан получава най-високото отличие – званието „Герой на социалистическия труд“.
Именно оттам тръгва и прякорът му, който всички използват и днес – Цецко Героя.
Израснал сред стадото, между поля и баири, Цецко от най-ранните си години започва да трупа опит и обич към занаята, който по-късно се превръща в негова съдба. В младостта му до него неотлъчно стои един човек – тъстът му Здравко (бащата на жена му). Именно той го научава как да се грижи за животните с внимание, търпение и постоянство.
Цецко през 70-те години
Цветан прекарва 15 години и в ТКЗС-то като овчар.
И днес, десетилетия по-късно, той се грижи за 140 овце, с които започва и завършва деня си. За него това не е просто работа, а начин на живот. Няма почивен ден, защото овцете не знаят какво е празник.
И на 72 – Цецко не се предава
Званието „Герой на труда“ за последно е присъдено през 1987 година. След политическите промени през 1989 г. то е премахнато и остава само в архивите на социалистическата история. Днес обаче, в епоха на бърза печалба, стойността на труда често се измерва не в морал, а в пари.
Днес героите не доят овце, а трупат лайкове. Мазолите са демоде – кешът и последователите са новото признание.
Ако не си в Инстаграм или нямаш фирма за крипто, кой ще чуе за теб?