„Кметица за пример имаме, сама пътува до Годеч лекарства да купува! Дай, Боже, навсякъде в България да е така!“
Такива сладки думи реди почти столетникът дядо Васо Янков от годечкото село Туден. Дядото е роден през далечната 1922 г. Пенсионирал се през 80-те като домакин в Министерството на народното здраве. Акълът му е свеж като на младо момче. Най-обича да говори за Отечествената война, когато видял неведнъж смъртта с очите си.
Той е в отлична кондиция, една от щерките го гледа като писано яйце. Трима внука и трима правнука е дочакал. Вечер от мастичката не се отказва. Може и вестник да си прочете, пише вестник „Минаха години”.
„Климатът тук е здравословен, хората чиста храна ядат“, обяснява кметският наместник на селото Василка Асенова.
„Добра домакиня е Василка. Слага трапеза за две минути, гощава си хората и тича да работи. Тя отговаря и за Разбоище. Всеки ден по пет – шест километра навъртява.
Не може да напълнее. Мъка й е само, че другарят й в живота, Трайчо, си отиде без време. Не го пожали ракът. Погребан е до селската църква „Свети Николай Чудотворец”. Василка често го наобикаля, цветя сади, мие паметника. А на Задушница сама купува свещите и ги оставя в църквата – кой мине, да си вземе и да остави пари“, с охота разказват местните.
„Няма деца в селото“, тревожи се дядо Васо. Само 68 възрастни хора са останали. И три малчугана – две дечица на краварите, които всеки ден отиват на училище в Годеч със специален школски автобус, и едно мъниче в детската градина. Баба и дядо го водят всеки ден до общинския център.
Посещаваме и къщата на Василка, която свети от чистота, потънала цялата в цветя. Драго да ти стане на очите. „Такива сме селските жени – залудо работи, залудо не стой“, казва тя на изпроводяк. И ни пълни торбата с гъби пачи крак, набрани от нея, завършва репортажа си от Туден авторката Елиана Митова.