На 27 май отбелязваме Световния ден на спешната помощ – ден, в който си припомняме колко крехък е човешкият живот и колко незаменими са хората, които всекидневно се борят за него в най-критичните моменти.
През годините многократно сме писали за проблемите, пред които е изправена системата – от тежките условия на труд до острия кадрови дефицит. И неведнъж сме се обръщали с респект и признателност към онези, които остават въпреки всичко.
За мен Спешна помощ не е просто звено, тя е мисия. Мисия на човечност, отдаденост и саможертва. Това е медицина на колела, първи на първата линия, когато секундите делят живота от смъртта. Това са тежки случаи, които белязват съдби и на пациентите, и на медиците. Време е да спрем словесния обстрел срещу тях. Защото те са малко. И стават все по-малко. Дефицитът е реален.Болезнено реален. От години се говори за кадровата криза, но промяната е бавна, почти незабележима. Само ще ви припомним – от 2019 г., след идването на д-р Петър Пашов и д-р Албена Мандева, само един нов лекар дойде на работа в нашия филиал. Един. За шест години… И то през февруари тази година.
И днес, освен да благодарим на хората, които работят в тази тежка обстановка, ми се ще да кажем открито няколко важни неща.
Изумявам се, като чета коментари, в които не се прави разлика между Спешна помощ, Медицински център, болница, личен лекар.
Първо, спешната помощ не е под опеката на Общината. Не се управлява от местната власт. Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) са държавни структури под ръководството на Министерството на здравеопазването. Филиалът в Годеч и останалите в още 13 общини от Софийска област са част от структурата на ЦСМП – София от 2015 година. Назначенията, ротациите, ресурсите – всичко е в ръцете на ръководството на ЦСМП – София, ръководено от д-р Георги Гелев.
Второ, трябва веднъж завинаги да стане ясно, че спешната помощ не е приемен кабинет. Тя не замества личния лекар. За съжаление, екипи се губят в повиквания за температура, ухапване от комар или въшки. Това е разхищение на ресурс, който може да спаси нечий живот… ако стигне навреме.
Изумително е колко хора продължават да злоупотребяват със системата, а още по-необяснимо е, че подобни погрешни разбирания се подклаждат с безпочвени коментари. Спешната помощ е за животозастрашаващи състояния. За инфаркти, инсулти, катастрофи. За критични ситуации, в които всяка минута е решаваща.
Най-сериозният проблем е кадровият дефицит. Лекари просто няма. И ако не осъзнаем тази истина, утре няма да има кой да дежури. И тогава ще е наистина страшно. Този момент не е далеч, защото липсата на кадри не е от днес или вчера.
Желаем на всички в ЦСМП да бъдат здрави, спокойни и винаги подкрепяни. Вашата мисия спасява животи, нека и вашият живот бъде изпълнен с уважение, обич и смисъл.
P.S. И не ги обвинявайте, ние ги търсим, когато имаме нужда от тях. И те също са жертва на дългогодишната липса на реформи и адекватна подкрепа в системата, но въпреки това продължават да работят и да спасяват животи.
Припомняме ви и едно от скорошните ни интервюта в „Актуален глас“ с д-р Мартин Младенов от Въздушната спешна помощ, в което си говорим открито за реалността, предизвикателствата и смисъла да си част от екип, който лети там, където секундите разделят живота от смъртта.
Методи ТОДОРОВ