На 9 юни светът отбелязва Деня на приятелството. Време, в което се замисляме за онези хора, които са до нас във всяка стъпка, всяка болка, всяка победа.
Такова приятелство споделят Людмила и Райна от квартал „Додовица“ в Годеч.
Двете се познават буквално от люлката – съседи, родени с година разлика, израснали на улица „Мали Ком“.
Люси е Рак. Райна – Козирог. Различни по зодия, но еднакво емоционални, силни и верни. Приятелството им започва още в най-ранното детство – едва на две годинки. Оттогава са неразделни. Живеят една до друга, играят всеки ден. Родителите им също са много близки.
„Нищо не съм направила без леля Стефка“, споделя Люси с усмивка и умиление. Майката на Райна е като втора майка и за нея.
„Тя е къпала Теодора и Християна (бел.ред. дъщерите на Люси), не позволяваха на никого друг, само тя. Толкова обич и грижа съм получила от нея“, казва Люси.
От първите си думи до днешния ден, близо пет десетилетия по-късно, Людмила и Райна са неразделни.
Приятелството им не познава дистанция, време или обстоятелства. В добро и в лошо, винаги една до друга. Били са заедно в училище, на работа, на празници, в болка и в радост. Където е едната, там е и другата. Обикалят заедно страната, ходят на екскурзии, събират се почти всеки ден, а когато не могат да се видят – прекарват с часове в разговори по телефона. Споделят си всичко – от най-малките битовизми до най-дълбоките тревоги.
„По-голяма е от мен с година и половина, но никога не съм я усещала по-голяма“, разказва Райна.
Споделят първите си вълнения, лудории, игри, любови.
И както се случва в истинските приятелства – понякога спорят, дори се карат. Има моменти, в които се караме – не си спестяваме нищо, така сме си. Понякога сме резки, спорове има. Но не минават и пет минути и се търсим. Не можем една без друга.
„Работех във дискотека „Валди“ в Годеч, впоследствие и в хотела в центъра. Бях барманка и сервитьорка. Райна идваше вечер, чакаше ме до късно, за да си тръгнем заедно. Никога не ме оставяше сама. След нощна смяна, когато се прибирах уморена, тя беше у нас – гладила ми е дрехите, подреждала ми е за следващия ден. Дори на брат ми, такава е“, разказва Люси.
В училище се включвахме в спортните игри и особено на лекоатлетическите състезания аз непрекъснато тичах до нея на стадиона, окуражавайки я: „Люси, давай! Искам да си първа!“ Толкова я обичах, че исках да бъде първа навсякъде“, не крие Райна.
Един от най-драматичните моменти идва още в детските им години – Людмила, тогава в пети клас, претърпява тежка операция. 11 дни е в реанимацията на „Пирогов“. Лекарите не са оптимисти. В отчаянието си Райна пише прощално писмо на най-добрата си приятелка. Но съдбата е по-силна и Люси се връща към живота. Когато я изписват, двете се прегръщат и плачат дълго.
През 70-те години стават част от училищния хор – Люси пее втори глас, Райна – първи.
Там се сприятеляват и с Милена – съседка от близката улица „Мерудая“.
Така трите момичета се превръщат в неразделно трио – Людмила, Райна и Милена. Приятелството им преминава през ученическите години, зрелостта, родителството и остава непокътнато и до днес.
„Имаме и своя специална песен… за „трактор в полята, който пори бразди…“, която и до днес си пеем с усмивка и носталгия, връщайки се към онези безгрижни и щастливи моменти от младостта“, разказват момичетата. 
Райна винаги е била водещата фигура в приятелството – с естествената си сладост, лъчезарност и умение да обединява хората.
Тя притежава дарбата да създава топла и приветлива атмосфера, към която всеки иска да принадлежи.
По време на ученическите си години се сприятеляват с още няколко момичета – Лили, Деси, Силвето, Ели, Надето, Славка. 
Тези нови приятелства се превръщат в основа за създаването на една силна и сплотена компания, която през годините успява да съхрани близостта и доверието помежду си. Въпреки времето и промените в живота, те остават неразделни и продължават да поддържат връзка и подкрепа една към друга.
„Станахме неразделни и до ден днешен сме едно цяло“, казва Люси.
Люси и съпругът й са кумували на Райна и мъжа й.
Двете заедно са отгледали децата си. 
Марти и Хриси като малки
Днес техните дъщери – Мартина, Християна и Теодора, са също толкова неразделни, както са били майките им навремето.
Така тази истинска и безкористна обич продължава през поколенията. Защото макар и малко, истинските приятелства съществуват. И когато ги има, светът е малко по-топъл, по-смислен и по-красив.
Вече 18 години Людмила работи като логистик специалист, търговец и сервизен специалист в българска търговско-инженерингова компания. Райна пък е медицински секретар в отделението по хемодиализа на болница „Света Анна“. До скоро тя беше част от екипа на столичната Спешна помощ, където беше парамедик трета степен и оператор в Регионалния координационен център (РКЦ).
Днес, когато истинската дружба е все по-ценен дар, Людмила и Райна ни припомнят силата на предаността и човечността.
Поклон пред едно приятелство, устояло на времето!