Кадровият дефицит в здравеопазването у нас е все по-осезаем, а липсата на медицински сестри вече е критична. Днес – в Световния ден на медицинските сестри – 12 май, ви срещаме с Венета Илиева – медицинска сестра във Филиала на спешна помощ в Годеч. Тя не просто практикува професията, тя я носи в сърцето си. От дете мечтае да бъде сестра, а днес – вече 35 години по-късно, продължава с отдаденост и грижа да бъде на първа линия. Венета Илиева не обича медийния шум, но направи изключение за „Актуален глас“ и даде искрено интервю за професията, на която е посветила живота си.
Какво те накара да избереш професията медицинска сестра?
– Да бъда медицинска сестра, е детската ми мечта. Още помня как плаках за една кукла с бяла престилка и касинка (бел. ред. бяла колосана лента, каквато носят медицинските сестри), изложена в тогавашния ЦУМ, и радостта, която изпитах, когато, прибирайки се от игра навън, я видях сложена на масата в кухнята ни. Не е само това. По детски завиждах на моя братовчедка, която заради болната си майка имаше възможността да си играе с истински спринцовки, а моите бяха от тръни от различни дървета. Между другото Васе, честит професионален празник и на теб!
Къде беше първият ти работен ден?
– Започнах работа едва 19-годишна във вътрешно отделение на болницата в Годеч. Спомням си притеснението ми дали съм достатъчно подготвена професионално за това, което ми предстои. Работих 11 години. Бяха хубави години преди реформата.
Колко години вече си мед. сестра и къде си работила?
– До момента имам 35 години трудов стаж като мед. сестра. Както вече казах, работила съм 11 години във вътрешното отделение на годечката болница, после 3 години в медицински център. Тази година направих 20 години стаж в „Спешна помощ“. 12-13 години съм работила и на второ място – лаборатория „Рамус“ и „Медицински център – Годеч“.
Какви са най-големите предизвикателства в работата?
– Предизвикателство в професията ми е баланса да съм силна, хладнокръвна, същевременно милосърдна.
Има ли момент от работата, който никога няма да забравиш?
– Има доста случаи, които не се забравят. Сама съм във филиала, звъни се на звънеца… Отварям и виждам един психично болен, извършвал криминални престъпления, да стои пред вратата със секира в ръка… Друг случай – намушкан с нож в гърба, подпийнал, с доста придружители. Отивам до него, за да му помогна, доколкото мога, и получавам удар през лицето. Тук е момента да благодаря на тогавашния ми екип – фелдшера Атанас Делистоянов и шофьора Кирил Стоянов, които бяха на адрес в града. Обадих им се и казах само: „Имам нужда от помощ“, а те дойдоха светкавично. Всичко има в нашата професия – и смърт, и спасение. Доста неща оставят следа в нас.
Какво би променила в здравната система, ако имаше тази възможност?
– Въпреки кризата на мед. сестри, се разкриват много болници в големите градове, малките остават на заден план, често дори без неотложен кабинет. Много хоспитализации, а липсва развита следболнична помощ. След кратките клинични пътеки болният не получава необходимите грижи за доизлекуване и поддържане вкъщи.
Какви са причините според теб все по-малко млади хора да избират професията медицинска сестра?
– Има кадрова криза за мед. сестри, защото заплатите са ниски и вече липсва уважение към труда ни. Ниската здравна и като цяло обща култура води до агресия, която за съжаление се разраства. „Спешна помощ“ е част от националната сигурност, а само ние сме трета категория на труд.
Как се чувстваш, когато влезеш на смяна в „Спешна помощ“?
– В „Спешна помощ“ се чувствам по много начини. Удовлетворена, когато помогнем. Притеснена, когато съм сама. Разочарована, когато виждам какво се случва в здравната ни система. Не на последно място искам да кажа, че днес – 12 май, има стачка на медицинските специалисти пред здравното министерство. Това тук е моят начин на солидарност към тях!
Едно интервю на Методи Тодоров