Обезпокоен за здравето си, годечанинът се облещи, като разбра, че не е безсмъртен и че коронавирусът граници не познава. Човек не вярва докато яйцето не опре до дупето, е казал народът. И тогава реве най-силно.

Трябваше да излязат две положителни проби, за да годечанинът да си даде сметка за сериозността на пандемията. И да се чукне в пипето, че не сме апендикса на света.

Едва сега годечанинът се загрижи за здравето си. Същият този годечанин, който хич не го беше еня нито за собствения си живот, нито за живота на своите близки, докато заразата не дойде. Същият този годечанин, който безотговорно и безрасъдно пускаше децата си да беснеят, газейки обявения вечерен час от кмета на Общината. (ВИЖ ТУК) Същият този годечанин със закърнели сетива, който равнодушно позволяваше на отрочетата си да се алкохолизарат по мазета и тавани.

Същият този годечанин, които непрекъснато се чудеше как да надхитри служителите на МВР, лъжейки обаче не тях, а себе си. Същият този годечанин, който орева орталъка, че маршрутките му били редуцирани и не могло да си вее байрака безцелно. Същият този годечанин, който трети месец чете за вируса, но продължава да пише вирОса.

Този този годечанин изобщо не бива да има мнение по никой въпрос.