Едва ли има човек, който поне веднъж не е виждал по телевизията Анастасия Стойчева – спокойна, точна и уверена, когато говори за вятър, температури и атмосферни фронтове.
Зад екранното й присъствие обаче стои сериозна подготовка и дългогодишен труд. Тя е една от най-разпознаваемите синоптички у нас – не просто водещ, а истински метеоролог с богат опит.
Анастасия Стойчева даде специално интервю за „Актуален глас“, в което си говорихме за климата в района на Годеч, тайните на точната прогноза и какво означава хубаво време за един истински метеоролог.
Анастасия Стойчева е завършила Физическия факултет на СУ със специалност „Метеорология“.
„Не всеки метеоролог е синоптик, но всеки синоптик трябва задължително да е метеоролог“, казва тя и обяснява, че пътят към оперативната прогноза минава не само през университетската подготовка, но и през дългогодишна практика в екип от опитни професионалисти.
В началото след дипломирането си дори работи кратко време в Катедрата по биофизика на Биологическия факултет, защото още в ученическите си години имала интерес както към физиката, така и към биологията.
През 2000 г. печели конкурс за синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), а с времето и усърдието си се изкачва до директорски пост. Днес тя е директор на департамент „Прогнози и информационно обслужване“ в НИМХ.
Анастасия Стойчева не само познава поведението на атмосферата, но и пази с уважение знанията, предадени от старите майстори на прогнозирането.
„Нашата работа няма как да се научи изцяло само от учебник. Необходимо е да се попадне в екип, който предава знанията си от поколение на поколение. Такава е атмосферата в НИМХ“, споделя пред „Актуален глас“ тя.
„Има неща, които не се учат в университета. Само в оперативната служба се предават истинските тънкости в професията“, допълва Стойчева.
Попитахме я защо районът на Годеч като че ли е пощаден от природни бедствия.
Според нея местоположението на Годеч е ключово.
„На 687 м. надморска височина, в подножието на Старопланинското възвишение Вучи баба (1294 м), градът е частично защитен от атмосферни фронтове, идващи от север и северозапад.
Височината от почти 1300 м създава естествена бариера, която води до по-слаби валежи и по-ниска скорост на вятъра. Това се нарича валежна сянка – ефект, при който планините задържат валежите от едната страна и намаляват количествата от другата“, обяснява тя.
От североизток също има планински прегради.
„Разположението на Годеч прави възможна и планинско-долинна циркулация, т.е. всяка сутрин и вечер свеж въздух се спуска от възвишенията, което поддържа чистота на въздуха и специфичен микроклимат“, казва Анастасия Стойчева.
„Разбира се, това не означава, че природата напълно ще подмине мястото, просто вероятността за екстремни събития е по-ниска“, подчертава синоптичката. 
От най-старите климатични справочници от 1979 г. се вижда, че Годеч редовно е имал снежна покривка през зимните месеци – най-често през януари, февруари, а също и в края на декември и началото на март.
Средната височина на снега тогава е достигала до 25-30 см. и макар климатът днес да се променя, високите райони като Годеч все още често задържат сняг през зимата.
Анастасия Стойчева никога не е била в Годеч, но когато в работата й стане дума за „високо котловинно поле“, веднага се сеща за града.
„Като синоптик, веднага се сещам за Годеч, типичен пример за такъв релеф и микроклимат“, казва тя с усмивка.
Пролетта е нейният сезон. Особено онези майски утрини на Черноморието, когато слънцето е щедро, но не изгаря, и небето е надиплено с купести облаци. „Слънце, малко облаци, не е много горещо, не е много студено – това е времето, което обичам“, казва тя.
„Майското море у нас е много приятно“, разкрива Анастасия Стойчева.
За нея хубавото време, макар синоптиците да избягват този израз в прогнозите, означава слънце, малко облаци и онази специална пролетна лекота. Най-приятни са моментите, когато небето е синьо, а над него плават типичните купести облаци – онези, които на латински наричат cumulus humilis – облаците на хубавото време.
Методи ТОДОРОВ